Десет причини да се храним като егетарианците

 

Текст: Бони Лейбман
(оригиналът на английски)

 

Все повече доказателства има в подкрепа на факта, че най-здравословните диети изобилстват от растителна храна (зеленчуци, плодове и бобови култури) и съдържат много малко животинска храна (месо, риба, птиче месо и млечни продукти), особено такава с високо съдържание на мазнини.

«Режим на хранене, богат на плодове и зеленчуци, способства за намаляване на риска за заболяване от най-опасните болести, както и от смърт», твърди Уолтър Уилет, оглавяващ Факултета по Здраволсловно хранене към Университета Харвард.

Мнозина трудно възприемат думата „вегетарианец”. Тя често е използвана за хора, които никога не ядат месо, пилешко, нито риба, поради етични, религиозни или здравословни причини. Веганите се въздържат също и от всякакви млечни продукти и яйца. Учените са все по-заинтересувани не „дали”, а „колко често” хората употребяват животински храни. Голяма част от изследванията им водят до едно и също заключение: хората трябва да консумират по-малко животинска и повече растителна храна, особено плодове и зеленчуци. Защо? Ето 10 причини – някои са от здравословен характер, други не:

 

1. Рак

„Има солидна научна база, която показва, че плодовете и зеленчуците предпазват от заболяване на рак на червата и от рак, причинен от пушенето”, казва Тим Байерс, професор по Превантивна Медицина към Здравния Научен Център в Университета Колорадо, Денвър. Това включва рак на белите дробове, на дебелото черво, на стомаха, на устата, на ларинкса, на хранопровода и на пикочния мехур. Скорошно изследване показа, че ликопинът – вид каротеноид, който се съдържа в доматите и доматения сос – може да предпази от рак на простатата.

Не е ясно по какъв начин плодовете и зеленчуците намаляват риска от рак. Това може да се дължи на съдържащите се в тях фитохимикали – като каротеноидите, витамините С и Е, селеният, инодолините, флавоноидите, фенолите и лимонинът.

Има доказателство също, че зърнените култури, богати на фибри, като пшеничените трици, могат да намалят риска от рак. „Фибрите имат благотворен ефект при предпазването от рак на дебелото черво,” твърди Девид Дженкинс, експерт по фибрите в Университета на Торонто. Спагетите, оризът и други зърнени храни могат да заместят животинските храни – особено червеното месо- които увеличават риска от рак.

„Хора, които консумират като основно ястие червено месо пет или повече пъти седмично са четири пъти по-застрашени от рак на дебелото черво от хора, които ядат червено месо по-рядко от веднъж месечно”, заявява Едуард Джованучи от Медицинския Факултет на Харвард. Според негово изследване, включващо 50 000 мъже професионалисти в медицината, заклетите месоядци на червено месо са два пъти по-застрашени от рак на простатата.

Това е само едно научно изследавне. Като погледнем другите, казва Лорънс Куши от Университета на Минесота: «виждат се категорични данни, че червеното месо увеличава до голяма степен риска от рак на дебелото черво и най-вероятно на простатата.»

Но дори не-тлъстото черевно месо увеличава риска от рака на дебелото черво. «Това може да се дължи на карценногенните вещества, които се отделят при готвене на месото или на високото съдържание на желязо в месото, или на нещо друго, съдържащо се в него», предполага Уилет.

 

2. Сърдечни болести

Режим на хранене, който включва основно плодове и зеленчуци, може да намали риска от сърдечни болести. През последните 20 години специалистите по сърдечни заболявания сериозно препоръчват да намалим консумацията на наситени мазнини и холестерол, но растенията могат да ни предпазят от сърдечни болести по други начини. Например:

* Разтворими фибри: «За да намалите риска от сърдечни заболявания, може да включите в менюто си повече бобови култури, грах, овес и ечемик», казва Дженкинс, защото техните «слепнати» разтворими фибри спомагат за поддържане на нисък холестерол в кръвта.

* Фолиева киселина: «Доказателството, че фолиевата киселина намалява риска от сърдечни болести е доста сериозно», казва Уилет. Фолиевата киселина, един от витамините В, намалява кръвното ниво на вредната аминокиселина, наречена хомоцистеин. «Плодовете и зеленчуците са основният източник на фолиева киселина», добавя той.

* Антиоксиданти: все повече доказателства сочат, че лошият холестерол (LDL) разрушава артериите, само когато е бил окислен (смесен с кислород). Затова изследователите смятат, че антиоксиданти като витамин Е могат да предпазят сърцето. Много от фитохимикалите в плодовете и зеленчуците са антиоксиданти.

* Да изхвърлим наситените мазнини: ако ядете голямо количество растителна храна, то в стомаха ви ще има далеч по-малко място за наситените животински мазнини, които запушват артериите.

 

3. Удар

„Има множество доказателства, които показват, че плодовете и зеленчуците спомагат за намаляване риска от удар”, твърди Уилет. Например, при едно проучване продължило 20 години и включващо 832 души на средна възраст, рискът от удар бил 22 процента по-малък за тези, които ежедневно ядели три пъти на ден плодове и зеленчуци. Отново можем да предположим, макар да не сме сигурни, че именно калият, магнезият, фибрите и други съставки в плодовете и зеленчуците предпазват артериите в мозъка от запушване.

 

4. Дивертикулозис и Запек

Зърнените култури, богати на фибри – особено пшеничните трици – могат да предотвратят запека. Това не е маловажно за страна като САЩ, която всяка година харчи милиони долари за лаксативи.

Дивертикулозисът е също често заболяване. При хората над 50 години, то се среща в около 30-40 % от случаите, макар повечето да нямат симптоми. Много хора страдат от кървене, запек, диария, издуване на корема, болки или дивертикулозис (това е заболяване, при което торбичките – дивертикули – които оформят стените на дебелото черво, са възпалени.)

„Нашите изследвания ясно сочат, че фибрите в триците, плодовете и зеленчуците ни предпазват”, казва Уилет. Хора, консумиращи много малко фибри (по-малко от 13 грама на ден) са два пъти по-застрашени от дивертикулозис от хора, консумиращи много фибри (поне 32 грама на ден).

 

5. Други заболявания

Режим на хранене, богат на растителни храни, ни предпазва и от други болести:

* Израждане на пигмента (петна по кожата и очите): вид каротеноид, наречен лутеин – който се съдържа главно в зелените растения – може да предапзи от влошаване на ретината, което при по-възрастни хора води до слепота. «В нашето изследване, хора, които ядат спанак или зелено зеле между два и четири пъти седмично, намаляват наполовина риска от израждане на пигмента, в сравнение с онези, които ги консумират веднъж месечно», заявява Джоана Седън от Медицинския Факултет на Харвард.

* Дефекти на гръбначния стълб: таблетки с концентрирана фолиева киселина намаляват риска от гръбначно раздвоение и други вродени дефекти на гръбначния стълб. Фолиевата киселина, съдържаща се в храните (главно в плодовете и зеленчуците), също намалява този риск.

* Диабет: «Възрастните, които консумират повече пълнозърнести храни, намаляват риска си от развиване на диабет», заявява Уилет.

 

6. По-сигурната храна

Някои от най-смъртоносните болести, причинени от храненето, влизат в тялото ни посредством животинската храна. «Мляното свинско месо е най-вероятният носител на E. Coli 0157:H7. Птичето месо е носител на Салмонела и Кампилобактер, а консумацията на сурови морски деликатеси причинява инфекция от Вибрио вулнификус», твърди Дейвид Суердлоу от Центъра за Контрол на Болестите в Атланта. Червеното месо, птичето месо и морските деликатеси са едни то най-вероятните причинители на заболявания, развити от лоши хранителни навици.

 

7. Околната среда

„Хранителните ни навици оказват огромен ефект върху планетата”, заявява Дженкинс. „Консумирането на животни нямаше да е толкова вредно за околната среда, ако бе в значително по-малки количества”, обяснява Алън Дърнинг, директор на агенцията Норт-уест за Опазване на Околната Среда в Сиатъл.

„Модерното производство на месо изисква огромни количества – често пъти и злоупотреба – на зърнени храни, вода, ел. енергия и пасища”, казва Дърнинг. Той цитира следните примери:

* Замърсяване на водата: торта и фекалните нечистотии от дворовете на кланиците, на птицефермите и други производители на месо, може да зарази водните извори.
*Замърсяване на въздуха: 30 милиона тона метан – газ, който води до глобално затопляне – идва от отпадъците на кланиците.

* Изтощаване на почвата: почти 40 процента от световното зърнопроизводство ( за САЩ то е над 70 %) отива за изхранване на добитък. За всеки килограм месо, пилешко, яйца и мляко, които произвеждаме, се губят над пет килограма пръст от горната част на нивите.

* Изчерпване на водите: около половината от зърнените храни и сеното, което се дава на добитъка, растат на напоени площи. За половин килограм месо се изхабяват около 2000 литра вода.

* Електричество: за производството и транспорта на месо отива десет пъти повече електричество отколкото за зеленчуци.

* Пасищата: около 10 процента от безплодните земи в Западната част на Щатите са превърнати в пустиня поради изхранването на добитъка. Част от тези земи не би могла да служи за друго, „Затова моят аргумент е не да станем вегетарианци, а да намалим консумацията на животински продукти”, обяснява Дърнинг.

 

8. Цена

Разбира се вие можете да си позволите 4 лв. за половин кило месо или други деликатеси, но като започнете от тиквичките и стигнете до картофите, повечето растителни храни са си направо сделка. Ниската цена на растителната храна е още по-очевидна, когато ядете навън. В китайските, индийските и въобще в повечето ресторанти, вегетарианските ястия са обикновено по-евтини от червеното месо, рибата и птичето месо.

 

9. Защита на животните

Не ни е приятно да мислим за това, но преди животните да бъдат убити, често пъти те са отглеждани и транспортирани в нечовешки условия.

 

10. Вкус

Първостепенната причина да се храним главно с растителни изделия е, защото те са много вкусни. Петте зеленчука, които американците ядат най-често са пържени картофи, домати (най-вече доматен сос и кетчуп), лук, маруля и картофи, приготвени по друг вид.

Повечето американци оставят настрана в чиниите си месото, рибните и птичи изделия, те – или повечето от любимите им ресторанти – не знаят с какво да ги заместят. Трябва да отидете в ресторантите на другите народи, за да откриете интересни ястия на растителна основа. Не е случайно, че другите народи знаят как да приготвят вкусни вегетариански гозби. „За щастие из цял свят има много насъбран опит, защото повечето традиционни начини на хранене са на растителна основа”, обяснява Уилет.

За съжаление много италиански, мексикански и други ресторанти от чужди култури са толкова американизирани, че зеленчуците в ястията им са до голяма степен заместени с месо и сирене. Това е срамота. В азиатската и средиземноморска кухня, приготвянето на плодове и зеленчуци е цяло изкуство. Например италианците не слагат върху пиците си голямо количество месо и сирене. Наскоро ядох в типичен италиански ресторант пица на тънък блат без сирене – само пресен босилек, домати и чесън. Беше повече от фантастично.

Copyright 1996 CSPI.
Адаптирана форма
Здравно писмо на движението за здравословно хранене