Спис. 74, Учителят казва

Учителят – въплъщение на безусловната любов

Произнесено от Върховния Учител Чинг Хай
Групова медитация в Тексас, САЩ,
12 ноември 1993 г.
(оригиналът на английски)

Учителят изстрадва нежевеството на хората

Ние сме взаимосвързани. Трябва и да показваме това понякога, не само да говорим. Не можем да казваме: “Аз обичам ближния си”, “Ти и аз сме едно”, а когато те страдат – “О! Всичко е наред. Няма нищо общо с мен.”

Когато вие сте зле и аз съм зле. Докато съм тук, на земята, преживявам всичко, което вие преживявате. Иначе съм изпълнена само с блаженство. Добре е да си Буда и всеки би могъл да бъде. Някои хора ми казват: “Е добре, ако на Вас Ви правят операция, можете да напуснете тялото Си и да се реете в Небесата, докато дойде време да се върнете.” Да, вие можете да го направите като ученици, но аз не мога; защото ако го направя, само ще се наслаждавам на нещата и няма да страдам заедно с вас. А ако не страдам, вие ще страдате повече. Така че не мога да избягам.

Вие винаги живеете с илюзията, че да бъдеш учител, означава да се наслаждаваш много повече, отколкото докато си невежа, отколкото докато си ученик. Това не е вярно. Колкото повече копнеете за Бог, толкова по-близо сте до Бог. Колкото по-близо сте до Учителството, толкова повече разбирате позицията на Учителя. Това означава, че се жертвате. Да си Учител е равнозначно на саможертва. То не означава радост. Да, разбира се, има и радост. Това е една много постоянна радост, която не се влияе от хаоса на света. Но вие страдате, страдате за всеки един. Ако не искате да бъдете в такава ситуация, тогава трябва да желаете Бог с по-малко копнеж. Трябва да се наслаждавате повече на света и да забравите Бог, да забравите Учителя. Тогава ще сте малко по-надалеч от пещта, от генератора на енергия. Ще сте по-далеч от позицията на жертвения агнец, ще страдате по-малко и ще се радвате повече.

Също като готвача в кухнята, който готви сега за нас. Ако той иска да се наслаждава заедно с нас, трябва да напусне кухнята и да остави някой друг да готви. Все някой трябва да сготви за всички тези хора, за да се насладят. С учителя е същото, или с някой, който силно обича учителя. Нямам предвид да ме обичате персонално – мен или друг учител. Имам предвид, когато обичате Истината толкова много, че не желаете нищо друго освен Бог, тогава сте съвсем близо до учителя, до силата на учителя, до качествата на учителя. И тогава не можете да се наслаждавате. Съжалявам, че го казвам, това е един голям парадокс, но така стоят нещата.

Така че, ако не желаете съзнателно тази саможертва, ако ви привличат повече разните небесни чудесии, небесни светлини и всякакви фантазии от този род, недейте да копнеете за много. Затова в Дзен се казва: “Колкото повече желаете просветлението, толкова по-малко го получавате.” Защото се възпрепятствате със своето желание. Но логично погледнато, вие сте много, много близо. Вие го желаете толкова силно, че сте съвсем близо. Желаете това нещо толкова много, че то се прелива във вас. Вие ставате обсебен от него и приемате неговите качества. Начинът, по който искате Бог, е начинът, по който Го иска една свята личност.

Учителят никога не се наслаждава на света

И сега, ако сте светец, значи сте учител, душа на учител. Тогава не можете да се наслаждавате, защото целият свят страда, и вашата душа отвътре ще иска да поеме страданието на другите – на невежите, на отчаяните, да поеме мрачните преживявания на хората по целия свят. Сега аз не мога да се наслаждавам по начина, по който го правех преди. Сега вие се наслаждавате. Аз съм готвачът. Готвя в кухнята през цялото време. Не мога да седна на масата с вас, облечена в луксозни дрехи и с всички тези хора, които ви обслужват. Докато готвя, дори не мога да ви виждам. Подобно е и положението с Учителя. Затова, колкото повече сте жадни за Бог, толкова по-малко виждате. Съжалявам, че ви казвам това, ако всички останали ви говорят друго. При положение, че искате наполовина, ще получите наполовина. Ако искате твърде много, ще виждате съвсем малко; вие страдате, защото сте съвсем близо до Бог. Бог знае всичко, Бог познава страданията на цялото човечество. А в този свят има много повече страдания, отколкото радост. Затова мнозина от учителите никога не се наслаждават на света. Но всичко е наред, защото те не са дошли да се наслаждават. Ако искате да се наслаждавате, ще трябва да се върнете отново като невежа персона и да започнете отначало.

Представете си, че сте вече професор по математика или по английски, а желаете да седнете в клас и да се обучавате, да ви обслужват, да сте обичан от учителя си – това е абсурдно. Единствено по този начин можете да си възвърнете вниманието, което сте имали като студент. Повечето от нас са били студенти и след това съжаляват, че не са се порадвали достатъчно на студентския живот. Е, аз успях. Всички ни казват, че студентството е най-хубавото време, но ние не вярваме. Не го оценяваме. Искаме да бъдем професор, веднага, ако може още вчера. (Смях) А когато станем професор или учител, си мислим: “Ех, колко е хубаво да си студент!” Безгрижие, всичко е по-лесно, младост! Няма отговорности, събиране тук, събиране там, гаджета. Всичко е толкова лесно. Само че след това не можем да се върнем и да станем отново студент, защото вече сме професор. Дори ако смените дрехите си, захвърлите дипломата си, отидете и седнете на студентската скамейка заедно със студентите, вие няма да имате същите преживявания, и после ще се оплаквате. Но, защо? Ще питате: “Защо не мога да се наслаждавам като нея? Защо другите студенти могат, а аз не мога?” Защото вече сте отишли отвъд това наслаждение и не можете да се върнете назад, не можете да върнете стрелките на часовника обратно.

Трите състояния на Просветленост

И така, трябва да разберете, дали сте начинаещ по Пътя и се наслаждавате повече от всеки друг, дали още не сте достигнали дори началото на духовната практика, или вече сте отишли отвъд състоянието само да се наслаждавате. Има три състояния на просветленост, условно казано. Първото е състоянието на невежество. Вие още не сте си и помислили да се занимавате с духовна практика. Не сте отишли отвъд материализма. При второто състояние вие сте просветлен – виждате светлината, виждате Бог, виждате небесните жилища, виждате всякакви неща, докато сте в самади, и се наслаждавате неимоверно на това блаженство. При третото състояние на просветленост, вие сте отишли отвъд всичко това.

Също като в училище, най-напред не сте записани в университета. Вие сте никой. Само сте завършили гимназия и сте никой. След това се записвате да следвате. Записването е втората стъпка и вие започвате да учите нещо в университета. Третата стъпка е, когато се дипломирате. Ние, практикуващите, сме на различно ниво. Само бъдете спокойни там, докъдето сте стигнали, и не искайте повече, отколкото можете да смелите в момента. Не искайте абсурдни неща, като например да сте вече професор, а да искате да се наслаждавате на студентския живот; защото възрастта е различна, начинът на мислене е различен.

Ако ме питате, като учител, мога ли да направя всичко за вас? Да, мога. Но защо? За какво ви е Раят? Ние трябва да направим този свят Рай, а не да искаме да бягаме в Рая. Ако спонтанно виждате Небесата, докато седите в медитация, тогава всичко е наред; но ако желаете това непрекъснато, значи нещо не е както трябва. Ние не сме просяци. Щом Бог не иска да ви го даде, не се притеснявайте. Може би не е достатъчно щедър. Значи вината е Негова. И ако Създателят е могъл да допусне такава грешка да ви погледне отвисоко, значи толкова повече ние имаме основание да не искаме да Го виждаме.

Всеотдайно служене

Сега аз не виждам нищо. Само тук съм, 24 часа в денонощието. Понякога дори нямам време да се видя с вас, като снова насам-натам. Нямам време да обръщам внимание на всички тези небесни знаци, защото използвам цялото си време, за да ви служа. Но все пак, въпреки моята “чернота” или липса на визии, вие продължавате да ме почитате като Учител, защо? Вече не е поради моите визии. Те всички изчезнаха. Но е заради любовта ми, заради моето не-искане на нищо. Аз само давам. Не искам нищо от Бог, не искам нищо от вас. Това е много важно.

Ние трябва да служим всеотдайно и всичко друго ще дойде. Трудно е да ви говоря тези неща, защото винаги чувате: “Търсете първо Божието Царство, тогава всичко ще ви се даде.” Но какво е това Божие Царство? То не е само за вас. Ако аз притежавам Божието Царство, всеки трябва да може да влезе в него. Иначе няма да отида там, ще чакам, докато дойдат и другите. Какво му е хубавото, ако стоя там сама, или с вас, или с група ученици, и се наслаждавам на Небесното Царство, а цялото човечество пълзи в тъмнината и страда? Това Небесно Царство ще настъпи, след като и останалите се просветлят, ако се стигне до там.

Аз бих работила за щастието на всеки друг, отколкото за моето собствено щастие. Ако продължите по този Път, ще получите повече удовлетворение, отколкото от всички визии. Така че не се заблуждавайте, вие вървите по правилния път. Просто продължавайте. Служете на хората и ще имате толкова удовлетворение, колкото нито визиите, нито светлините, нито появите на Буда могат да ви дадат. Казвам ви самата истина.

Нека бъдем готвачите, а не гости през цялото време. Понякога можем да бъдем и гостите. Но вие вече сте били и не сте получили желаното удовлетворение. Мислите си, че като гост ще бъдете нещо повече. Тъй като готвите през цялото време, когато отидете на ресторант, си представяте гостите такива и такива. Но гостът е дошъл там само да се нахрани. Това е всичко – после си плащате и се прибирате вкъщи – не е голяма работа.

Истинската духовна практика е много фина и неуловима

Подобно е и ако имаме духовни визии. Понякога, тъй като очакваме твърде много, си мислим, че визията трябва да бъде нещо такова, или онакова, или кой знае какво. Но не е така. Тя е нещо съвсем обикновено. Не е като токов удар, който ни разтърсва, когато идва и когато си отива. Визията идва меко, плавно. Преходът между материалните и духовните сфери става неусетно, неуловимо. Следователно, това не е вид астрална проекция, която познавате от излизане извън тялото, защото истинската духовна практика е нещо съвсем различно. Тя извисява Същността ни до нови измерения по такъв лек и фин начин, че дори не знаем къде сме били, тъй като егото в този момент отсъства.

Иначе ще знаете: “Сега съм на първо, сега съм на второ, сега съм на трето ниво. Аз съм светец–трета степен, или трета година.” Това не е хубаво. И ще ви кажа защо. Защото ние сме винаги там, където искаме да бъдем. Каква е ползата да знаете къде сте били и кое ниво сте достигнали? Добре е за някои, за да ги привлече към духовния път. Но не е за всеки и не е задължително да бъде винаги така.

Например, когато сте завършили “Право”, вероятно сте били горди. Разказвали сте на всеки, правили сте много празненства, защото сте искали да отпразнувате своето дипломиране като доктор по право. Но след няколко години дори не си спомняте, че сте юрист. От време на време хората ви питат, тогава си спомняте. Но без никакво чувство на гордост, на самохвалство или някакво особено усещане за щастие, нищо; защото просто сте това. Нищо ново за вас.

Когато сте празни, тогава сте пълни

Подобно, някои от нас са така напоени с духовен елей, че им става присъщо като диханието. Така и трябва да бъде всъщност. Не да стоя и да наблюдавам вътрешно Страната на Буда, тъй като тогава сме все още разделени. Ние не сме вътре в Тази Страна, не сме част от Нея, а само Я разглеждаме. Ние и Страната на Буда, сме две отделни неща. Колкото сме по-близо до състоянието на учител, толкова по-невежи ставаме отново. Такъв е парадоксът на живота. Ето защо в Тао Те Чинг, Лао Дзъ казва: “Мъдрият е като глупака, невежа.” Наистина, завъртате отново кръга.

Но това не означава, че сте невеж по същия начин, по който сте били преди. Не! Преди не сте знаели нищо, и сега не знаете нищо, но в истинския смисъл на думата. Преди сте били невежа, но сте се мислели за мъдър. Заблуждавали сте се относно своята мъдрост и сте смятали, че знаете всичко. А сега вие знаете, че сте наистина невеж, и ето кога ставате мъдър. Защото когато сте празен – тогава сте пълен. Цялата вселена е ваша. Докато сте пълни с всякакъв боклук, вие сте отвън. Казвам го на всички хора, както и на невидимите същества, а също и на себе си.

И аз имах същото чувство някога. Трудно е да бъдеш учител, защото се отказваш от всичко, включително от визиите, от знанието, получено чрез така наречените компютърни данни. Знам само това, което трябва да знам, в съответния момент. Това е. Това е всичко, от което се нуждаем за момента. Иначе е твърде обременяващо да носите цялата тази мъдрост със себе си и да показвате на всеки, че сте учител. Не това е пътят.

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени