Въпроси и отговори

Въпрос: Когато Учители, които са родени като Учители, дойдат на тази планета, защо е необходимо да приемат посвещение или имат нужда от Учител?

Отговор: Те не се нуждаят от това, вярно е. Но помните ли какво е казал Исус? “Нека бъде изпълнен законът.” Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител и хората също му задали този въпрос. Той отговорил: “Нека бъде изпълнен.” Нека законът бъде изпълнен – законът на физическата вселена. Да предположим, че дойда в Съединените щати, а съм английски гражданин, аз трябва да спазвам законите на тази страна, независимо че са малко по-различни от английските. Трябва да шофирам отдясно, а не отляво както е в Англия, иначе ще попадна в беда, просто е нужно да бъда като всички.

А и защо не? Не е голяма работа да имаш гуру. Освен това, ако ти имаш гуру, всеки друг също би последвал. Ако ти имаш свой Учител, значи е нормално да бъде по този начин. Ако всичко е много мистериозно, то плаши хората. Да си представим, че ей-така просто тупна от небето и заявя: “Ето ме, аз съм Върховен Учител, бла, бла, бла….” Мисля, че на хората това няма да им хареса много. Те ще го приемат като хипноза или като заблуда, или като работа на Дявола. Наистина не може така. И без това е достатъчно лошо, че всеки Учител трябва да заема физическа форма, някаква форма на физическото тяло, защото мнозина от хората се вкопчват в нея и си мислят: “О, това е формата на Учителя, всяка друга не е добра.”

Не може Бог да се появява тук пред нас винаги в един и същи вид. Ето, например, ако дойде във формата на Исус, всички будисти ще кажат: “Не, не, не е за мен!” А ако се появи като Буда, както много хора биха искали, тогава католиците ще кажат: “Не, не, това е ерес!” и т.н. Много е трудно. Затова ние трябва да открием Истината вътрешно; няма значение дали Учителят има гуру или не. Той е дошъл тук; трябва да яде; трябва да бъде роден и физически да порасне, трябва да учи и всичко друго е като при останалите. Същото е и с посвещението.

Освен това, хубаво е да бъдеш скромен, да седиш в нозете на някого, да се научиш най-напред да бъдеш ученик. Това не е проблем за Учителя. Учителят може да бъде всичко, тогава защо не и ученик? Също така, друго нещо, което искам да ви кажа е, че всички спомени, цялата слава и могъщество на всеки Учител, който се въплъти в този свят, се изтриват от съзнанието му на около четиригодишна възраст. И той не си спомня нищо. Като всички останали, трябва да учи наново. Трябва да се сдобие отново с ключа, да го получи от жив Учител, който да му го предаде.

В.: Някои Учители много бързо след своето посвещение получават Божественото осъзнаване – за шест месеца до една година, а на други е необходим дълъг период – 20 години, 25 години, и едва тогава преживяват себереализацията, въпреки че са били родени като Учители. Защо им е нужно толкова много време?

О.: О, няма проблеми. Такова е тяхното желание, за да покажат на различните хора, че "всичко е окей, няма защо да прибързвате. Ето вижте, дори на мен ми трябваха 25 години, така че не се притеснявайте за вашия бавен прогрес.” Това е само защото Учителят се опитва да покаже на хората, да ги окуражи. Например, да предположим, че аз достигна просветление, реализация, “голямата” реализация за шест месеца, на много хора това ще им хареса. Тези, които обичат нещата да стават бързо, ще дойдат при мен и ще кажат: “О да, щом Тя го е постигнала за шест месеца, значи аз мога за шест дни!” (Смях). Някои хора изпитват чувство на малоценност, ако реализацията им отнема твърде дълго време. Но ако видят друг такъв Учител, независимо дали е в миналото или в настоящето, ще си кажат: “О, на този Учител са му били необходими 25 години, за да стане Буда, така че при мен всичко е наред. Може да не напредвам много бързо, но я виж как е било при Него. Той се е родил като Учител и все пак му е трябвало толкова дълго време.” Така че, няма особено значение. Това е едното нещо.

Второто нещо е, че съществуват два вида Учители. Едните стават такива, другите се раждат такива. “Роденият Учител” стига бързо до осъзнаване. А “произведеният Учител” е като всички нас, които се скитаме през вековете и през хилядите прераждания в този свят. Той за пръв път се приближава до Божествената реализация и се стреми да стане Учител. Това може да е Неговата съдба, предопределение – да стане Учител в този свой живот. А първият вид Учител е предопределен да се роди като Учител, да се роди с цялата слава, да дойде с цялата сила от миналото, настоящето и бъдещето, за да работи в този свят. Затова толкова бързо достига осъзнаване. Всъщност няма разлика дали сме бавни или бързи, защото така или иначе всички сме били Учители до скоро. Само че някои отдавна са осъзнали това и отново се връщат като родени Учители. А други току-що са го осъзнали и са станали Учители тук.

В.: Някои от съвършените, силните Учители, никога не излизат от хималайските пещери. Те остават за постоянно там и едва малцина могат да получат полза от това.

О.: О, това си е работа на Учителя. Кои сме ние да казваме на Учителя какво да прави? Всеки Учител си има Негова или Нейна съдба, собствена мисия. Да стоиш в Хималаите е също толкова добре, колкото да проповядваш на хората. На някои Учители им харесва да излизат и да споделят радостта си с хората, а други стоят и облагодетелстват останалите чрез излъчването си, чрез присъствието си в този свят. Това е чудесно. Някои лекари стават професори и обучават студенти в Университета. Други само си работят в болницата. А трети излизат в пенсия и не работят (Смях и аплодисменти). Ние получаваме благодатта на Учителя не само от физическото му присъствие; когато един Учител медитира в Хималаите или където и да е другаде, от Него струи и се разнася светлина и позитивна, благотворна мисъл. Но разбира се, по-директно е за онези, които имат афинитет към определен Учител, да осъществят контакта физически, за да осъзнаят по-бързо нещата. А има и Учители, които стоят в Хималаите и умствено или духовно поддържат действащите Учители. Всеки си има Негова или Нейна работа; няма проблеми за това.

Източник: “Защо Учителите се нуждаят от посвещение?”
сп. 93, Избрани Въпроси и Отговори
Изнесено от Върховния Учител Чинг Хай
Лос Анжелис, Калифорния, САЩ – 14 декември 1997 г.
(оригиналът на английски)

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени