Учителят от Хималайските висоти

Някога, далеч във времето
истински радетел на Мира
странствал между множеството светове
в търсене на щастието вечно! –
Сама Жена, безспир тя бродела
по стръмнините на Земята,
по недостижните слънца, луни и облаци.
Додето най-подир открила,
че щастието винаги било е
вдън глъбините на сърцето й дълбоко.
Тогава се отдала, в екстаза наслаждаващ,
на най-върховното Блаженство – до Първоизворите на живота!
Но в миг погледнала надолу
и там, потресена, видяла
как пъплят още в тъмнината
неизброими същества,
без щастие да ги погали.
Те търсели го, както Тя преди,
препъвана от грешки, милион години …
Сълзите Й сами се стичали -
една и втора … още колко …
Отронвали се като чисти бисери
и небесата с наниз цял обнизали! –
Сълзи – звезди,
свенливи през деня,
но нощем будни в своя блясък! –
Неуморимо, за да осветяват Пътя
на жадно устремените към Истината!
И да ни спомнят, още, състраданието
и мъдростта на Святата!

Учителят Чинг Хай (стихосбирка “Тихи сълзи”)

Учителят Чинг Хай в търсенето си на просветлен Учител, който да Й покаже най-прекия път към Бог, е пребродила над трийсет страни в продължение на седем години на изпитание. Тя е посетила многобройни важни духовни места и ашрами, вечно надявайки се да намери Учителя, който Тя може би интуитивно усещала, че я чака.

Накрая тя пристигнала в Индия, земята на много велики Учители от различни епохи. Разказвайки за пътуването си из тази мистична страна, Учителят Чинг Хай споменава: “В Индия има много духовни практикуващи, които се хранят само веднъж на ден. Те практикуват няколко метода, вместо да изберат един. Те нямат постоянен дом, а са вечно на път, търсят Учители и духовни пътеки. Медитират всеки ден, не забравят да практикуват нито за минута, дори когато се хранят или спят. Не медитират набързо, за няколко минути. Можете да си представите колко огромна е вътрешната им сила. Някои от тях могат да ходят върху огън без да се опарят. Но това са само дребни трикове, които не водят към най-висшето ниво. По-важно е да достигнем мъдрост и освобождение. В нас дремят огромни вътрешни сили. Ако практикуваме добре и имаме пълна вяра в себе си, нищо не може да ни победи.”

Нейната вяра, безкористно отдаване и непоколебим стремеж да помага на другите се вижда ясно от разказите Й за ашрамите, в които е била. “Когато имах време, вършех всичко, което трябваше да бъде свършено. Повечето хора не обичаха домакинската работа, като миене на чинии, търкане на под и затова аз го правех, макар че служещите в управата като нас, бяха освободени от тежка работа. Но аз вършех нещата бързо. Ако виждах безпорядък след като съм свършила работата си в офиса, веднага започвах да оправям, защото не обичам мърсотия. Знаех как да подредя отново всичко и го правех много бързо.”

“Колкото повече работим, толкова по-просветлени ставаме. Честно казано изпитвах радост да чистя стълбите и пода в Индия. Казвах си във възторг: “О, имам честа да мия стълбите за тези светци. Те минават оттук всеки ден и все едно аз мия краката им”. Възприемах това като чест. Това бе спонтанна мисъл, никой не ме беше учил да мисля така. Самото чистене на стълбите, по които вървят учениците, ме караше да се чувствам поласкана. Колко по-поласкана щях да се чувствам, ако по тези стълби вървеше Учителят? За нас е най-добре да работим безкористно. Бъдете в услуга на другите и всичко ще ви бъде дадено.”

“През пребиваването ми в ашрамите, никога не се лепях на просветления Учител, нито го молех да ме гледа как работя. Аз просто работех. Търках стълбите, чистех пода, поливах цветята и правех това, което никой не искаше да прави. След всяко хранене, съдовете и приборите се трупаха на купчини. Но аз бях щастлива да ги мия всеки ден.”

След неуморната си работа по ашрамите, Нейното невероятно пътуване достигнало крайната си точка в най-високата и енигматична планинска верига на света, Хималаите. Мястото, което от векове е смятано за дома на боговете. Поради тази причина милиони поклонници ежегодно се впускат в пътешествие из Хималаите, посещават редица свети места и може би се срещат с някои от малцината просветлени същества, които живеят в уединение в отдалечени, скрити пещери. За съжаление много от поклонниците умират по пътя в следствие на тежките климатични условия, свлачищата и опасните заледени терени. Някои също умират от глад. Страхът спира повечето от тях да отидат прекалено далече. Само рядко срещано създание с непоколебима вяра във Вселенската Сила и изключителна смелост може да пренебрегне явните опасности.

Разказвайки за безбройните си преходи из Хималаите, които са Я отвели в много високи и заснежени райони, Учителят Чинг Хай споменава: “Докато бях в Хималаите, не можех да си позволя да наема кон или рикша. Нямах нищо, можех само да вървя пеш. Може би постоянното ходене поддържаше топлината ми. Иначе щях да измръзна, тъй като дрехите и обувките ми бяха мокри от дъжда и снега в планината. Някои върхове бяха високи и величествени, омайваха ме. Сигурно по това време съм била луда, както са луди влюбените, които забравят за всичко около себе си. Те са слепи за рисковете и тежестта на брака, за семейния живот, съвсем не се замислят за бъдещето. Завладени са от любовта си един към друг и живеят само за мига.”

“За щастие Бог благославя идиоти като мен. Докато търсех просветлен Учител, аз носех само два чифта дрехи, но никога не се разболях по време на преходите. Понякога дори не можех да си позволя да купя дърва за огън, където да изсуша мокрите си дрехи. Приближавах се до лагерните огньове на други хора и държах в ръце дрехите. Топлината ги изсушаваше бързо, а освен това аз също се сгрявах. Трябва да съм била сляпа и луда по Бог. Мисля, че днес не бих посмяла да направя такова нещо.”

“Всичко, за което мислех бе Бог и всичко, което виждах бе Бог. Не ме привличаха нито идеята за семейство, нито идеята за пари. Бях глупава, но нищо друго не можеше да се промъкне в главата ми, защото бях изцяло обсебена от Бог. Както като сме влюбени, изобщо не забелязваме недостатъците на другия, не приемаме лоши забележки по негов адрес. Може би заради това Бог ме пазеше. Иначе отдавна да съм умряла.”

Пълната отдаденост на Бог помага на Учителя Чинг Хай да преодолее препятствията, докато пътува сама из мрачните кътчета на планината. “В някои части на Хималаите ниското атмосферно налягане не позволява да си сготвиш храна. Аз само миех храната в Ганг и я ядях сурова. Въпреки всичко тя бе много вкусна. Хималаите са най-невероятното място. Можех да живея без топла вода. Беше забавно да се потопя в студената вода. Тя бе така студена, че ми се струваше, че тялото ми се свива. Броях до 5 и скачах в ледената река. Там тялото ми сякаш разцъфваше като хиляди цветя и аз бях екзалтирана.”

При последния си преход из убежището на боговете, Учителят Чинг Хай тръгнала, както обикновено, само с два чифта дрехи, чифт спортни обувки, спален чувал, бутилка вода, няколко книги и прът за опора при ходене. Дрехите й били постоянно влажни и студени, докато Тя се изкачвала нагоре. Колкото по-напредвала, толкова повече багажа Й олеквал. Тя оставяла вещите си по пътя, за да не Й тежат. В един момент не Й останало абсолютно нищо и Тя се уповавала само на Божията помощ.

Но който търси Бог, получава всичко. Било е неизбежно Тя да намери един ден Учителя, който толкова търси. Този Учител бил великият Куда Джи, който живеел в уединение дълбоко в Хималаите. Той бил на 450 години, когато посветил Учителя Чинг Хай в древния метод на медитация върху небесния Звук и божествената Светлина. Той търпеливо Я чакал да дойде. Тя била първата и единствена Негова посветена. Макар и преди това Тя да е практикувала същия метод на медитация, Тя получила от Куда-Джи най-висшата духовна трансмисия, която е Посвещението. Само малцина велики Учители, които са достигнали Най-Висшето, могат да дават Посвещение.

Учителят Чинг Хай рядко говори за Куда-Джи, който напуснал физическото измерение малко след като изпълнил благородната Си мисия. Тя е благодарна на всички, които са я обучавали по пътя, но най-голямото Й признание е към Бог: “Имала съм много Учители, във или извън физическа форма, всеки един то тях ме е научил на нещо различно. Истината е, че Бог е единственият ми просветлен Учител. Но, когато веднъж посветените от Нея Я попитали за великия Куда-Джи, тя отвърнала: “О, аз следвах просветлен Учител – много велик Учител! Той обаче си отиде. Имаше само един ученик, това бях аз. Сега на мен остава да продължа работата Му.”

Учителят Чинг Хай останала в Хималаите няколко месеца след посвещението на Куда-Джи, за да усъвършенства древната практика на медитация. Въпреки суровите условия и многобройните бедствия, Тя се чувствала странно свързана с този уникален духовен район: “В Хималаите усещаш всички животни и растения да излъчват нежна, приятелска атмосфера. Небето е спокойно и безкрайно, боровите дървета са приветливи. Живеех на много високо място и се чувствах заобиколена от плаващи облаци. Все едно се движех върху облаците. Аз не ги виках да дойдат при мен, те сами идваха. Може да сте виждали картини на хора, възседнали облак. Точно това искам да ви опиша. Това не е небесен феномен, в Хималаите това е нормално усещане.”

При завръщането си в по-ниските места, Учителят посетила еди от ашрамите, в които била отсядала преди. Докато седяла тихо и четяла захвърлен вестник, един от най-напредналите ученици, който бил практикувал при три последователни Учителя от една и съща линия, се проснал изцяло пред Нея, пред очите на всички и докоснал, дори целунал крака Й. Разбира се Учителят Чинг Хай била потресена: “Не се срещахме за пръв път, месеци наред бяхме работили заедно и бяхме пили чай. Но той се просна пред мен след завръщането ми от Хималаите. Беше ме страх егото ми да не порасне колкото планина! Както и всички наоколо, аз бях много учудена. Така се шокирах, че не можех да мисля. Умът ми бе блокиран и не даваше никакъв сигнал. Знаех само, че трябва да си тръгна.” И Тя веднага го направила.

Учителят отчаяно се опитвала да остане анонимна, докато пътешествала из Индия. Но било невъзможно да скрие величествената Си Вътрешна Светлина.

На Индийския фестивал Кумба Мела, който се състои веднъж на 12 години в Хардвар на брега на река Ганг в Утар Прадеш, милиони индуси от всички краища на страната се събират за цял месец. Това е изключителен сбор на духовни Учители, много от които слизат от Хималайското си убежище само по този повод. Поклонниците се струпват пред тях с въпроси и всякакви дарове. Нищо чудно, че посещението на Учителя Чинг Хай провокирало вълнения. “Когато отидох на Кумба Мела, много хора ме следваха. В Индия, ако жена върви сама, хората я замерят с камъни, защото я смятат за лека жена. Макар че аз пътувах сама, на мен хората ми се покланяха и ми предлагаха храна, кокосови орехи, цветя, подправки. Дори ми дадоха най-хубавата палатка, която обикновено пазят за великите Учители. Дадоха ми да ползвам голяма палатка при положение, че други Учители се свиваха по десет в една.”

“По мен нямаше нищо, което да привлече вниманието. Не се заковавах с пирони, нито пък си пусках брада; нито си почернях лицето с въглени, нито бях хилава като скелет. Когато видите светец, веднага можете да го разпознаете. Той е бил постоянно на слънце, затова е почернял. Обикновено има дълга брада, защото няма време да я бръсне. Има също дълга коса. Веднага познавате, че е просветлен Учител или Светец. Аз изобщо не изглеждах така.”

По-късно Учителят напуснала Индия, но където и да отивала, хората интуитивно усещали духовното Й величие. Тя нямала желание да привлича последователи. Но колкото и да се криела от тези, които Я намирали, те винаги отново идвали. Накрая, в Тайван, точно както се случило в Индия, в Ню Йорк и в други краища на света, Тя била открита от група духовни търсещи, които били доведени от Провидението при Нея. По това време тя живеела анонимно в малък, неизвестен храм. Тя се трогнала от искреността на тези хора и осъзнала, че не може да бяга от мисията на живота Си. Хората искрено помолили за посвещение и Учителят им го дала след известно период на изпитание. Така започнала публичната Й практика като Учител.

Макар че първата и най-главна мисия на Учителя Чинг Хай е духовната мисия, Тя също помага и материално на хора в нужда. В резултат на това, през последните няколко години Тя е получила множество награди в благодарност за хуманитарната Си ангажираност към хората от цял свят при природни бедствия, бедност и болести. Засега най-голямото отличие е Световната Награда за Духовен Лидер през 1994 г., предоставена от губернаторите на шест американски щата (Илинойс, Айова, Уискънсън, Канзас, Мисури и Минесота) за благородната Й помощ след наводнението Мисисипи 1993 г. Безусловното Й състрадание, както и търпението, решимостта и постоянството, които Тя проявява през целия си живот, са важни качества за всеки духовен практикуващ. Това са качества, които откриваме в учението и примера на Исус, Шакиамуни Буда, Кришна, Лао Дзъ, Мохамед, Гуру Нанак и т.н. Животът на всеки Учител е различен, но духовната пътека, която те предприемат е била винаги една и съща. Това е пътеката на медитацията върху небесните Звук и Светлина. Учителят я нарича Куан-Ин метода, тъй като изнася първото Си публично учение във Формоза. На китайски Куан-Ин означава съзерцание на вътрешната Вибрация.

Тази първична Вибрация или Звук е трансцедентална по природа и затова се възприема в тишина. Учениците на Исус я наричат “Светия Дух” или “Словото” (което идва от гръцката дума “Логос”, означаваща звук). “В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Словото бе Бог.” След като Шакиамуни Буда достига просветление Той също говори за този Звук, като го нарича “барабанът на безсмъртието” . Кришна се издига на нивото на “етерния звук”, Мохамед долавя този Звук в пещерата в Гаре-Хира, когато има видение на архангел Габриел, а Лао Дзъ описва Тао-то като “Великият Тон”.

Духовната Светлина също се проявява като аспект на Божественото Присъствие. Затова великите Учители предават както трансцеденталния Звук, така и трансцеденталната Светлина. Учителят Чинг Хай обяснява: “Ние се свързваме с този дух, който е проявление на божествените Светлина и Вибрация, и по този начин ние познаваме Бог. Това всъщност не е метод. Това е силата на Учителя. Ако я имате, можете да я предавате. Този метод е трансцедентален и не може да бъде обяснен с думи. Дори и някой да ви го опише с думи, вие няма да получите Светлината, нито Вибрацията, нито вършения мир и мъдрост. Всичко се предава в тишина и тогава ще можете да видите бившите Учители като Исус и Буда. Ще получите всичко, което ви е нужно, за да следвате техния път и малко по малко ще станете като Христос, ще станете едно с Бог.”

За по-малко от десет години новината за Куан-Ин метода се разпростира из много страни по света. Лекциите и дискусиите на Учителят Чинг Хай са записани в редица книги, аудио и видео касети на няколко езика. Стотици хиляди хора от различни вери взимат посвещение. Учителят Чинг Хай дава посвещение на всички искрени духовни търсачи. Този дар е напълно безплатен, също както публичните й лекции. Последователите трябва да се придържат цял живот към основни етични норми, в които се включва вегетарианска диета. Учителят финансира дейността си чрез доходите, които получава от артистичните Си творби, модни дрехи, бижутериен дизайн, спечелили международно признание при публични изложения.

Бързото темпо на работа и безкористното отдаване на Учителя Чинг Хай продължават и до днес. С Божия помощ това ще бъде така още дълги години напред. Нейното дело ще помогне на възможно най-много хора да се свържат с най-ценното, с напълно просветлен Учител. Тя често споменава, че такава връзка се осъществява веднъж на милиони години. Така че Тя приема с готовност всеки, който чувства, че моментът за него е настъпил.

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени