сп. 54, Петно от Светлина

Тайните на Учителя за постигане на Тao

Произнесено от Суприм Мастър Чинг Хай
пред учениците-резиденти в Хсиху-Център,
Формоза, 3 декември 1995 г.
(оригиналът на китайски)

Знаете ли как аз постигнах Тао? Постигнах Го, защото винаги вършех всичко за другите. Вашата духовна практика все още е блокирана на ниво да запазвате хубавите неща за себе си и да взимате всичката вкусна храна само за себе си. Вие нямате желание да раздавате на другите, затова нямате изобилие.

Простата истина е, че колкото повече даваме, толкова повече имаме. Вие виждате – аз давам толкова много и все пак имам такова изобилие от храна – повече, отколкото мога да изям. Затова напоследък съм спряла да раздавам помощи – страхувам се, че благословените заслуги ще продължават да прииждат, докато не мога да поема повече! (Учителят и всички се смеят.)

Има няколко тайни за това, как аз постигнах Тао. Първата е, че се отнасям много внимателно към другите. Втората е, че изключително много уважавах своите учители.

От началното училище до гимназията всички учители ме харесваха. Може би защото аз ги уважавах много и те го чувстваха вътрешно. Може би има нещо в мен, не знам. Вероятно съм имала афинитет към тях.

Когато пораснах, следвах много Учители. Въпреки че не бяха съвсем просветлени, следвах абсолютно точно техните инструкции. Нямаше и следа от неуважение, нямаше съпротива.

Нима мислите, че моите Учители се отнасяха много добре към мен? Не! Понякога ми се караха. Ако ги сравним с нашето ниво в момента, те бяха като учители от началното училище, но и аз бях тогава ученичка в началното училище! Обикновено нямаха много мило отношение към мен. Аз им помагах и ги боготворях, а те ми се скарваха и понякога ме нараняваха с думи, като казваха, че нищо не представлявам.

Например, когато се омъжих, първите думи на моя Учител–жена бяха: “Ти не го заслужаваш”. (Учителят се смее).

Тя смяташе, че не заслужавам да се омъжа за моя съпруг. Каза ми: “Твоята приятелка заслужава да се омъжи за него.” Ние бяхме вече женени, а тя говореше по този начин.

Тогава й казах: “Приятелката ми е вече омъжена, още преди мен. Иначе щях да Ви послушам и да ги оставя да бъдат заедно, щом като заслужават повече да са един с друг.” От този момент нататък тя престана да коментира.

Но аз не бях ни най-малко ядосана. Не й казах: “Учителю, как може да говорите така?”

Вие сте различни в това отношение. Не ви упреквам, просто искам да разберете тайната.

Разликата между Учителя и учениците

Понякога смятаме, че сме много напреднали в духовната си практика, защото съм ви изпратила да изнасяте по някакъв повод лекции. И когато се върнете, си мислите така: “О, аз вече завърших обучението си. Учителят е завършила своето за шест месеца, а аз мога да го направя най-много за шест години!” Вие сте различни, след като се върнете! В резултат навреждате на себе си. Мислите, че сте много добри, а все още не сте!

Аз също мисля, че сте много добри и това е най-странното! Аз съм най-големият глупец на света, затова често се чувствам наранена, объркана и разочарована. Защото и аз мисля, че вие сте много добри и не мога да посоча разликата между вас и мен.

Но понякога разбирам. Когато остана с вас или работим заедно, тогава осъзнавам, че има наистина голяма разлика. Иначе не бих могла да разбера. Ако няма работа за вършене, напълно забравям, че сте ученици. Ние изглеждаме еднакво и сме близки по възраст; някои са дори по-възрастни от мен. Не мога да си представя какви разлики може да има между нас. Мисля си, че сте абсолютно същите като мен и че ние можем да се разберем; така че продължавам да говоря. А в края на краищата се оказва, че никой нищо не е разбрал и аз просто не мога да понеса това – стоя и се чувствам страшно объркана. Сякаш съм единствената в целия свят, сякаш само аз мога да се разбера и наистина ми става болно.

Още от древни времена просветлените Учители като че трудно общуват с хората. И аз съм една от тях. Общуването може да бъде осъществено само с големи усилия. Вие не разбирате дори съвсем прости неща; какво да кажем, ако съм говорила по-дълго време... Толкова много си пречите сами! Толкова сте усложнени – все си мислите, че това трябва да е така или да е иначе. Твърде сложно, твърде сложно!

И понеже не разбирате, затова не искате да се учите от другите. Не искате да се учите от Учител, от страх да не изгубите лицето си: “Мога да направя това сам! Оставете ме да го направя сам!” и после правите един куп грешки.

Ако се вгледате в себе си, ще откриете много недостатъци. И аз всеки ден се взирам в себе си, но не намирам никакви грешки. (Учителят и всички се смеят.)

Станете изцяло инструмент в ръцете на Бог

Тъй като съм напълно отдадена да върша Божията работа, в действителност аз нямам избор. Не бих могла да контролирам действията си или ситуацията. Даже и нещо да не ми харесва много-много, все пак трябва да го направя. След като цялата съм се отдала, защо да запазвам една част за себе си? Не мога да кажа: “Аз не харесвам това, защото не подхожда на моя характер, а онова ще подрони авторитета ми и ще ме накара да изглеждам ужасно.” Това не е начинът за вършене на Божията работа.

Също като една механична лопата, която отива натам, накъдето я насочиш. Ще копае навсякъде, където я поставиш. Не може да каже: “Днес не съм в настроение, не искам да копая тук.” Механичната лопата действа по начина, по който е направлявана. Тя е само оръдие, инструмент, и същото е с Учителя. Аз съм се превърнала изцяло в инструмент на Бог, без никакво личностно съществуване.

Моментите, в които се отнасям зле с вас, всъщност са моментите, когато съм добра с вас. Когато съм мила в държанието си, това е все още човешка емоция, защото се страхувам, че иначе няма да издържите! Мисля, че този е правилният начин за отношение към хората и че така ще се чувствате по-комфортно. Всъщност, това наистина е “човешко” държание. Когато съм напълно откровена към вас, съвсем пряма и без задръжки – това е в действителност истинското добро отношение – вие в този момент сте направлявани директно от Бог.

Но не след дълго бихте умрели, ако ежедневно сте така директно ръководени. Нито една душа няма да остане тук. Затова е необходимо нещата да се вършат с малко его. Ако позволя на Бог да ви направлява ежедневно по този начин, дори и аз не бих могла да го издържа! Тялото и умът ми няма да бъдат в състояние да поемат това, защото ще трябва да се използват с прекалено голяма интензивност, прекалено голяма!

Ако вие продължавате да натискате педала на газта и не оставяте колата си да почине или да спре, а поддържате скорост от 170 км/ч дори по завоите, това би било твърде изтощително и вие бихте били много напрегнати.

Още един път трябва да си припомним, че ние сме хора и да починем малко. Направете си барбекю или поприказвайте на леки теми – това също е много важно.

Подобно на една къща, която е използваема само ако има пространство вътре; в противен случай, ако е задръстена от шкафове и ценни мебели, няма да можем да живеем в нея.

За да постигнете Тао, сърцето ви
трябва да бъде непринудено и чисто

Характер, който е прекалено непреклонен и твърд, не е за препоръчване. Не е необходимо винаги да печелим. Вие трябва да знаете как да сте разумни и гъвкави, а не да се опитвате непрекъснато да надделявате над другите, или да се опитвате да бъдете по-добри от Учителя си. Хубаво е да сте по-добри от Него, но все още е твърде рано. Засега никой от вас не е по-добър от Учителя! Казвам ви това съвсем откровено, не защото съм горделива; но искам да разберете, че трябва да се вглеждате навътре в себе си, да се стремите да настроите и да обучите своята вътрешна Мъдрост и качества, и да откриете къде са вашите недостатъци.

Но е също така лошо, ако винаги се криете зад своите недостатъци. Това е твърде негативно, твърде себе-презрително и песимистично. Не е достатъчно само да знаем грешките си! Трябва да ги отстраним, да спрем да ги правим и да се държим точно по обратния начин, за да ги компенсираме.

Да знаеш грешките си, не означава да се виниш непрекъснато, да се затвориш в пещера и ежедневно да се държиш като “зазидан отшелник”; след девет години ще заприличаш на костенурка и като излезеш оттам, ще отегчаваш хората до смърт. (Смях). Не означава да продължаваш да се упрекваш, или да се удушиш. А е нужно да опитате да се изкачите по-нагоре, да се промените и да действате точно по обратния начин. Това е истинско разкаяние, а не да се наказвате с коленичене, то е само една малка част. Най-доброто разкаяние е да се спре напълно негативното качество, да се действа в противовес на него и да се допринася за развиване на противоположното позитивно качество. Това е тайната на святостта – така сърцето става все по-непринудено и чисто.

Въпреки че сега ви казвам да не обожавате дървени статуи на Буда, защото е безполезно, преди десет години бях много искрена в подобно обожание. И тъй като правех това достатъчно дълго, затова знам, че е безполезно. Моите Учители ми казаха да обожавам Буда и да си купя Негова статуя – някоя, която да ми харесва. Аз си помислих, че във въплъщението си като Буда-Майтрея Той е по-великодушен. И бях наистина права – сега се нуждая от това великодушие. (Учителя и всички се смеят). Буда-Майтрея беше освен това много весел. Аз имах повече нужда от тези качества, така че, купих си статуя на Буда-Майтрея.

В същия ден моите Учители извършиха ритуал за приветстване статуята на Буда в дома ми. Те запалиха ароматни пръчици, обожаваха статуята, а след това ми казаха да си пожелая нещо. Аз имах само едно желание: “За в бъдеще, ако мога да помогна на някого, нека го правя с готовност, но моля Те, не ми позволявай съзнателно да разбера, че съм помогнала”.

Това действително се сбъдна. Сега така и не узнавам на кого съм помогнала. Учителят ми каза, че ако ароматната пръчица се накъдри, докато гори, значи желанието ми ще се изпълни. Горящата благовонна пръчица наистина се накъдри и аз повярвах – ето, начинът действа!

Моят Учител ми каза също, че освен това трябва да повтарям някакви сутри вкъщи. Аз исках да напявам Сутрата на Лекуващия Буда, но той не ми разреши. Каза ми: “Още не си дорасла за това, засега пей само Мантрата на Великото Милосърдие”. Мина доста време, преди Учителят да ми даде Лотосовата Сутра. Моите Учители я пееха много силно и искаха да правя същото вкъщи. Поръчаха ми да си купя и дървена риба (кръгъл дървен инструмент за акомпаниране при пеене), и да потупвам ритмично с него. Аз се отнесох съвсем сериозно и ставах в ранни зори, за да напявам Сутрата.

Рано сутрин гърлото ми беше пресъхнало и трябваше да изпия голямо количество вода. Вечер това напяване отново се повтаряше. Обикновено светските хора не са така сериозни и го правят само по веднъж на ден. Но аз бях много искрена тогава и правех всичко, което моят Учител ми каже, дори до такава степен. За разлика от сега, когато трудно мога да ви накарам да направите нещо. Трудно е дори камък да повдигнете, камо ли да го обожавате.

И така, всеки ден щом се върнех вкъщи, аз се покланях, пеех сутрите и обожавах Буда; и наистина имах преживявания. Винаги ще имате преживявания, когато сте много искрени. Аз имах толкова много, че не бих могла да говоря за всички тях.

Попитах Учителя си, защо е необходимо да се пеят тези сутри толкова силно. Казах му: “Трябва ли да ги пея толкова гръмогласно и у дома?” Той отвърна: “По-добре е да се пее силно, за да могат невидимите същества също да бъдат облагодетелствани.”

Повярвах му и пеех много силно, докато изгубех гласа си. Дори оставях прозореца отворен, да не би невидимите същества да не могат да влязат. (Учителят и всички се смеят).

Представяте ли си? Бях на трийсет години тогава, не на три и все пак бях толкова наивна!

Каквото ми кажеше Учителят, аз го правех. Може би точно защото бях толкова глупава, осъзнах някаква Истина. Много умните хора като вас трудно могат да постигнат Тао. Вие сте пълни с представи, умовете ви са твърде подвижни и хитри, знаете прекалено много!

Веднъж, беше през зимата, снегът натрупа по-високо от човешки бой и беше много студено. От страх, че невидимите същества няма да могат да влязат вътре, аз широко отворих всички прозорци и не се осмелих даже да дръпна завесите, за да покажа своето гостоприемство. Невидимите същества нямат нужда да влизат през прозорците, но тогава си мислех: “Ами ако някои не успеят да влязат?” Освен това би било много нелюбезно, ако прозорците са затворени, а завесите – спуснати, тогава може да не посмеят да влязат. Аз даже им се извинявах: “Не мога да отворя и вратата, страхувам се да не обезпокоя съседите.” (Учителят и всички се смеят).

Слушайте своя Учител, Бог ще бъде трогнат

Слушайте своя Учител – който и да е той, няма да сбъркате! Бог ще бъде трогнат. Като гледа, че този човек е толкова глупав, Бог ще го пази, ще му позволи да разбере нещичко. Иначе какво би станало, ако цял живот си остане такъв глупав?

Затова Бог винаги се грижи по-добре за глупавите хора. Ние трябва да сме глупави, когато се налага да сме такива. Но когато имате да вършите работа, дайте всичко от себе си; използвайте мъдростта си, когато трябва и не я използвайте, когато се налага да слушате. Ние имаме две уши и една уста. Но вие сякаш имате две усти и едно ухо, (Учителят и всички се смеят); или са пораснали на погрешно място. Веднага щом ви кажа нещо, то се изпарява и изчезва, оставяйки съвсем малък ефект.

Много от хората, които идват тук, още носят със себе си своите представи, предразсъдъци, разбирания. Те се чувстват много велики и обичат да дърпат Учителя надолу. По-добре е вие да се издигнете нагоре, отколкото мен да издърпвате надолу, до вашето ниво. Разбира се, по-удобно е да се снижи Учителя, така се чувствате по-близки: “О, Тя е точно като мен!”

Само че, това не е добре за вас. Аз мога винаги да се изкача и да се спусна, но съм длъжна да ви кажа истината, за да изпълня задължението си като Учител. Знам, че дълбоко в себе си разбирате съвсем ясно всичко, но умът ви все още се съпротивлява. Вие трябва да схванете целта на идването си тук и да не слушате ума. В противен случай и за вас, и за мен ще бъде много уморително, ако трябва да се борим с ума.

Аз непрекъснато водя битка с вашите умове, което е изключително уморително. Всеки път, щом помисля за някой, усещам как умът му е натъпкан с това и онова, като по този начин се блокира пътят ми към неговата (нейната) душа. Умът зорко охранява входа към душата. Това е крайно изтощително! О,кей! Сега ясно ли е на всички? (Отговор: Да!)

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени