Сп. 54, Може би не знаете

Справедливото и смело малко момиченце,
което спасило баща си

Истинска история от детството на Върховния Учител Чинг Хай

Учителят е израснала в О Лак (Виетнам). Баща Й бил лекар с големи медицински умения. Той лекувал успешно болести, обявени от други лекари за нелечими. Бил също така и много състрадателен. Често идвали бедни хора, неспособни да платят. След излекуването си, те изразявали своята благодарност, като му изпращали захарна тръстика, сладки картофи, зеленчуци и различни местни продукти, отглеждани от тях.

Майка Й била мила, приветлива, мъдра, работлива. Освен грижата за семейството, тя се занимавала успешно и с бизнес. Така че цялото семейство водело един охолен, стабилен и спокоен живот.

Един ден, някой неочаквано обвинил погрешно баща Й в политически действия. Той набързо бил арестуван за разследване. Следователите не можели да открият никакви улики за политическа дейност, въпреки многократните си опити. Но продължвали да го държат в затвора.

В този труден момент, Учителят и майка Й често навестявали бащата, като му носели храна и утеха. Да вижда баща Си физически наранен и изгубил свободата си, предизвиквало дълбока печал в Нейното сърце. Тя много добре разбирала, че баща Й, който само практикувал медицина и лекувал хората, е несправедливо обвинен.

След като се върнела вкъщи, когато срещнела някой, с когото може да говори, Тя му разказвала, че баща Й е невинен и е жертва на погрешно обвинение. Хората не можели да Й помогнат, но била явна любовта на Учителя към родителите Й и куража да говори и да се бори за справедливост, дори и съвсем малка.

По същото време за майка Й, която била бременна, дошъл моментът да ражда. И за нещастие, пак по това време, те били измамени в бизнеса и загубили всичките си пари. След като родила по-малката Й сестричка, майката не получила добро обслужване и развила следродилни усложнения. Събирала се течност в стомаха й, и той силно се подул. Това било много болезнено, а те нямали пари, за да потърсят лечение при друг лекар.

Едва деветгодишното момиченце, освен грижата за болната Си майка и помощта в отглеждане на новороденото бебе, трябвало да ходи до магазина и да пазарува храна за цялото семейство. Тъй като парите не достигали, Тя купувала само по няколко зеленчука на ден. Животът бил наистина труден.

На третия ден, като слушала стенанията на майка Си, като виждала, че сестричката Й е слаба и няма кой да се грижи за нея, като знаела, че нямат пари, а Тя е още малка и баща Й е в затвора, Учителят осъзнала, че ако всичко продължава така, няма надежда за тяхното семейство. Затова Тя решила да действа и да доведе баща Си вкъщи.

По онова време той бил изпратен в по-голям затвор, доста далеч от дома, в който живеели. Изпълнената с решимост Учителят, която се чувствала физически зле по време на пътуване, успяла да стигне до Своето предназначение, след като сменяла многократно превозните средства. Тя заговорила на пазача при вратата, описвайки тежкото положение вкъщи и споделяйки Своето желание да види главния надзирател, за да го помоли да освободи невинния Й баща.

Пазачът симпатизирал на цялата ситуация, помолил Учителя да изчака и Й казал, че ще съобщи на надзирателя. Но времето минавало. Силно обезпокоеното момиченце не можело да издържа повече и избухнало в ридания. То плачело и настоявало да види главния надзирател, за да го помоли да освободи баща Й. Най-накрая плачът Й бил чут от минаващия главен надзирател, който дошъл и попитал какво се е случило.

Той внимателно изслушал разказа на малкото, но много хубаво дете, което стояло пред него. То говорело за несправедливо обвинения Си баща, за сериозно болната Си майка без средства за лечение, за по-малката Си сестричка, родена само преди три дни, за която няма кой да се грижи, за това, че самата Тя е още много малка. Накрая горещо помолила надзирателя да освободи баща Й, за да може да се погрижи за семейството.

Младият и приятелски настроен главен надзирател бил дълбоко трогнат. Като гледал това прашно момиченце – само деветгодишно, но достатъчно смело, за да предприеме такова дълго пътуване, той казал: “Ще изпратя някой веднага да докара Твоя баща тук.”

Видял, че бащата на Учителя има много интелигентен вид, разгледал досието му и разбрал, че тук трябва да има някаква грешка. Той незабавно се разпоредил да го освободят за 24 часа под гаранция, за да се прибере до вкъщи и да се погрижи за семейството си, но след това трябвало да се върне в затвора.

Надзирателят шеговито отбелязал, че Учителя трябва да остане като заложник, докато баща Й се върне. Тя веднага отговорила: “Аз съм безполезна за вас тук. Много съм малка. Освен това, трябва да се прибера и да се погрижа за мама и за малката си сестричка. Не мога да остана!” Като чул това, надзирателят се разсмял и се съгласил, че Тя трябва да се прибере заедно с баща Си вкъщи.

След качествения медицински преглед, бащата веднага се заел да излекува болестта, и състоянието на майката бързо се подобрявало. След като се справил с всички семейни проблеми, той успял да се върне в затвора навреме.

Няколко дни по-късно бил внезапно окончателно освободен. В знак на благодарност и за да си спомнят за справедливия и състрадателен главен надзирател, родителите на Мастър решили да нарекат новороденото бебе на негово име – “Куанг Трунг”.*

От тази история виждаме, че макар и малка по онова време, с чистото Си и искрено, любящо родителите сърце, и с храбростта Си, Тя е можела да трогва хора и Небеса, за да превърнат надзирател в чудесен Божествен инструмент, който е спомогнал семейството да се събере и да има светло съвместно бъдеще.

*“Куанг Трунг” е име на момче. Особено в О Лак, само момчета носят това име, никога момичета. Също както в Америка “Джон” е мъжко име. Единствено от безкрайна благодарност родителите на Учителя са нарекли най-малката дъщеря с това име.

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени