Сп. 125, Може би не знаете

Да Обичаш Единството

От ученик-резидент
във Флорида-Център, САЩ
(оригин. на англ.)

В средата на април, като свеж пролетен дъждец, Учителят се появи във Флорида-Център. По това време Флорида страдаше от най-ужасната за последните 100 години суша. Дори бяха наложени ограничения на водата и забрана на всякакви огньове. Плодните дръвчета в Центъра съхнеха и умираха, и всички се чудехме дали ще завали някога.

Тогава дойде Учителят. Веднага щом пристигна, Тя покани всички ученици-резиденти в Нейната къща. Учителят беше облечена в костюм от мека материя, покриващ цялото Й тяло, и носеше голямо бяло куче в ръцете Си. Тя ни каза, че кучето е болно, тъй като го е намерила в един кучешки приют. Ние едва повярвахме на очите си. От години бяхме свикнали с Нейния висок стандарт на чистота. Където и да отидеше, всичко ставаше безупречно чисто, без нито едно петънце. Да се намери дори една прашинка в стаята Й, би било удивително събитие. А сега Я виждахме насреща си, носеща болно и мърляво куче точно до лицето Си! През следващите няколко седмици Учителят осинови още бездомни животни, в това число и птички. (Тя имаше намерение да пусне птиците на свобода, след като се излекуват крилата им). Нейната безупречна къща заприлича на филма “Айс Вентура: Детектив на домашни любимци” – пълна с какви ли не създания, които вдигаха шум ден и нощ, и дори спяха в леглото Й!

Любимците на Учителя не бяха обикновени животинки. Тя се отнасяше с тях като към Свои деца. Прегръщаше ги, играеха си заедно, и им говореше по такъв любящ начин, какъвто трудно бихте си представили. Учителят винаги знаеше кога те имат нужда да излязат навън, а когато се върнеха, веднага ги почистваше с разреден лимонов сок. Тя им даваше специална кучешка паста за зъби, кучешки капки за очи, “кучешко какво ли не”. И ги хранеше от Своята храна и със собствените Си ръце. Дори може би не е правилно да кажем “Нейната” храна, защото кучетата се нахранваха първи, а Тя хапваше, каквото е останало!

Наистина, звучи като приказка, в която животнита приличат на хора. Когато Учителят им говореше, те отговаряха също като хора. Тя обясняваше, че откакто ги е взела от приюта за животни, те постепенно са се променили и са станали високо духовни същества. Обясняваше ни също и начина, по който разговаря с тях. Ако са добри, Тя им говори със силен глас, а ако са направили някоя беля, им говори по-тихо. Макар че обикновено изобщо не ползва гласа Си – само им изпраща “картини” за това, което трябва де направят, и те веднага разбират.

Учителят се грижеше и за животните на съседите. Когато Тя дойде за първи път, кучето на съседите също пристигна в Центъра. Тя веднага го отпрати у тях, след като почисти и облекчи очите му. Ние го нахранихме и то продължи да идва, но Учителят каза, че не е редно да отнемаме кучето на някой, дори и когато съседът не полага такива добри грижи за него. И Тя изпрати кучето в дома му с чисто ново кучешко легло, с кучешки медикаменти, кучешки капки за очи, вегетариански кучешки кокал и още много други неща за кучета, от които то имаше нужда! По-късно отново отиде “на свиждане” в къщата на съседите, за да се увери, че е добре.

Учителят се грижеше за животните подобно на Д-р Дулитъл (филмов герой, който има дарбата да общува с животните). Всяко животинче, дошло до дома Й, получаваше пълно обслужване. Беше Й жал дори за големите, грозни лешояди, които идваха и причиняваха бъркотия в двора Й, и им даваше храна всеки ден.

Освен това Учителят беше в приятелски отношения с всички съседи около Центъра. Един ден, в задния двор на съседа избухна пожар. Тя незабавно призова всички ученици-резиденти и ни поведе право към предната линия, като ни казваше как да разпръскваме водата и как да копаем дупки за спиране на огъня. Благодарение на Нейното ръководство, ние успяхме да ограничим мястото на пожара. По-късно обаче той се разнесе по други площи и в момента, когато стана прекалено голям, Учителят ни извика да излизаме навън. Събра ни заедно, за да се увери, че всички сме добре, а после ни обясни, че ни е инструктирала да влезем в огнището на пожара, тъй като е нямало вятър.

Учениците-резиденти (ученици, които живеят там) се прибраха в Центъра, за да пийнат освежаващи студени напитки. Но Учителят се върна при огъня, за да занесе вода и подаръци на пожарникарите. След това провери състоянието на всички съседи в околността. Тази вечер семейството на съседа ни остана без електричество, затова Учителят незабавно им предложи да се приютят в Нейното ремарке близо до къщата. По-късно Тя ни обясни, че макар и да не сме могли да направим много за спирането на огъня, важното е, че сме изпълнили дълга си “да обичаме ближния”.

Това беше само един случай, но всъщност всеки ден се случваше нещо. Веднъж Учителят ни заведе на обяд в един крайпътен ресторант. Когато влязохме, сервитьорката ни посрещна доста нелюбезно и не позволяваше на Учителя да влиза с животни в ресторанта. След това, като мина покрай Нейната маса, забеляза птица върху салфетката Й. Учителят се усмихна сладко, но сервитьорката Й хвърли един твърде неодобрителен поглед. После сервитьорката видя, че Учителят носи куче в чантата Си за пазаруване, и Й хвърли още по-суров поглед.

Най-накрая Учинелят я попита: “Какво има? Изглеждате толкова зле, сякаш имате лош ден или нещо подобно?” Тогава жената обясни с много уморен глас, че са й поръчали да вземе двойна смяна, въпреки че е почивен ден. Като чу това, Учителят обяви на всеослушание пред всички ученици в ресторанта: “Никой да не смее да създава неприятности на тази жена. Тя има труден ден и трябва да работи двойна смяна!” А после взе ръката на сервитьорката и я целуна! Сервитьорката беше забила поглед в земята, но не можа да се сдържи и на лицето й грейна голяма усмивка. Учителят възкликна: “Уау! Колко си хубава, когато се усмихнеш!” и започна да й говори такива обичливи неща, че лицето на жената разцъфтя в ярка руменина и тя побърза да изчезне зад тезгяха, като прикриваше лицето си под шапката. Учителят я беше превзела с любов и целувки!

Но преди всичко, Учителят се грижеше за нас, Нейните ученици. От деня, в който пристигна във Флорида, Тя се опитваше да намери място, където учениците Й да идват да Я видят, и където да е достатъчно удобно за ритрийти. Всеки ден в продължение на много седмици, Тя кръстосваше Флорида с кола надлъж и нашир, за да търси земя, като понякога се прибираше късно през нощта. Много пъти беше разочарована, защото някой Й бе дал фалшива реклама, или бе променил цената, и Тя трябваше да избира между всякакъв вид противоречива информация за разрешителни, регулации и т.н. Учителят казваше, че вероятно Бог иска от Нея да обикаля из Флорида заради проблема със сушата. Макар че в действителност от момента, в който Учителят пристигна по тези земи, валеше почти всеки ден и местните вестници не можеха да обяснят това. Всичките ни плодни дръвчета, изсъхнали чак до корена от много месеци, сега внезапно се раззелениха.

По онова време Учителят беше под силен натиск. Голям брой ученици се надяваха да дойдат да Я видят, особено за рождения Й ден, и на Нея понякога Й идваше почти до сълзи. На рождения Си ден Тя все още работеше. Същата вечер ние приготвихме барбекю (вегетарианско), за да отпразнуваме, и Учителят се присъедини към нас. Тя разказваше шеги, пееше песни и споделяше храната Си с всеки.

Copyright © The Supreme Master Ching Hai International Association
Всички права запазени